SEDAT DEMIR

Седат Демир, т.е. самият аз, бях човек, който в началото на училищната си възраст мразеше училището и постоянно бягаше от него. В момента не мога да кажа, че съм много различен, защото все още не харесвам училището и смятам, че дипломите са просто парчета хартия. Но поради житейските обстоятелства не мога да напусна училище. През тези 4 години без прекъсване в началното си училище, умът ми беше дом на много мисли. Докато приятелите ми постоянно даваха пари за топчета, хартия и подобни играчки, аз печелех хартия и играчки от тях, играейки и след това ги продавах обратно на приятелите си. Спечелих малки, но значителни суми за мен в малка възраст, но за големите хора те бяха малки пари. Въпреки това, за Седат Демир по онова време вкусът на тези пари беше различен, защото ги печелех сам. В края на тези 4 години пораснах, училището отново ми се струваше безсмислено, но вече парите бяха загубили стойността си в моите очи. Поради мисълта, че трябва да печеля повече пари, започнах да търся работа, която мога да правя след училище. Не ми отне много време да намеря резултата от търсенията си и на 10 години започнах да чистя обувки. След това, след като се занимавах с поправка, поддръжка и продажба, изведнъж се оказах, че раздавам хляб на клиенти в една пекарна. След това се запалих по производството на хляб и станах помощник на майстора. След това