ACADEMIACARTABLANCA

{"Spanish": "FILOSОФИЯ\n\nUn día un grupo de animales decidió crear una escuela. Tras agotadoras jornadas se fueron perfilando líneas y actividades. La idea de que todos los alumnos hicieran y supieran de todo iba ganando terreno. “Hoy día es necesario saber de todo. La formación integral es lo importante”, decían. Finalmente decidieron diseñar un currículum único, con cuatro áreas de conocimientos: Les enseñarían a volar, a correr, a nadar y a trepar. Todos recibirían una formación completa. Nadie sin escuela. ¡Nunca más la incultura! Todos, profesores y estudiantes, comenzaron con ilusión y motivación. La cabra llegó a decir “voy a aprender todo aunque me descuerne…”. Sin embargo pronto aparecieron las dificultades y los problemas y la acumulación de trabajo en los servicios médicos de la escuela. El pato se pasaba el día en la enfermería recuperándose de las heridas que se hacía al trepar. La tortuga estaba deprimida porque era la siempre la última en la carrera y afirmaba “que no servía para nada”, necesitaba antidepresivos y psicoterapia de apoyo. El conejo tenía varias fracturas por sus intentos de volar… y así podríamos seguir refiriéndonos a los resultados... de cada estudiante...", "Bulgarian": "ФИЛОСОФИЯ\n\nЕдин ден група животни решиха да създадат училище. След изтощителни дни се очертаха линии и дейности. Идеята, че всички ученици трябва да правят и знаят всичко, започна да печели терен. „Днес е необходимо да знаеш всичко. Цялостното образование е важно“, казваха те. Накрая решиха да проектират единен учебен план с четири области на знания: Щяха да ги учат да летят, да тичат, да плуват и да се катерят. Всички щяха да получат пълно образование. Никой без училище. Никога повече невежество! Всички, учители и ученици, започнаха с ентусиазъм и мотивация. Козата дори каза: „Ще науча всичко, дори да си счупя роговете...“. Въпреки това скоро се появиха трудности и проблеми, и натрупването на работа в медицинските услуги на училището. Патето прекарваше деня в медицинския кабинет, възстановявайки се от раните, които си нанасяше, докато се катереше. Костенурката беше депресирана, защото винаги беше последна в състезанието и твърдеше, че „не става за нищо“, нуждаеше се от антидепресанти и подкрепяща психотерапия. Зайчето имаше няколко фрактури от опитите си да лети... и така можем да продължим да се отнасяме към резултатите... на всеки ученик..."}